Тайните дневници разкриват странния фетиш на Марлон Брандо към носовете

16.07.2025 г. 20:49 ч.

Скандални разкрития за иконата на Холивуд

В сянката на блясъка на Холивуд се крият тайни, които рядко достигат до обществеността. Наскоро бяха публикувани откъси от лични дневници, които хвърлят светлина върху някои от най-интригуващите и смущаващи моменти от живота на известни личности. Тези разкрития идват от страниците на сайта RadarOnline, където за първи път се появиха фрагменти от дневниците на Лорънс Гробел, един от най-уважаваните и влиятелни интервюиращи в историята на Холивуд.

77-годишният Гробел, който в продължение на пет десетилетия е разговарял с над 100 холивудски знаменитости, е водил подробни записки за всяка своя среща. Сред най-противоречивите разкрития са тези, свързани с легендарния актьор Марлон Брандо, който почина през 2004 година на 80-годишна възраст. Въпреки огромния си талант и признание, Брандо се разкрива като сложна и често проблематична личност, чието поведение варира от съблазнително до откровено странно.

Преследване на неуловимата звезда

Първият опит на Гробел да интервюира Брандо датира от 1977 година, когато работи за списание Плейбой. Според дневниците му, това се превръща в истинско сюрреалистично преследване, включващо загадъчни разговори с екипа на актьора и предупреждения от холивудски инсайдери за непредсказуемото поведение на звездата.

В запис от 3 Ноември 1977 година, Гробел пише:

"Той често беше враждебен, често мълчалив. Никога не можехте да предвидите как ще се държи или какво ще го възбуди. Накрая той се съгласи да говори с мен, но само за индианците."

Скандалната сцена от "Последно танго в Париж"

Един от най-шокиращите моменти, свързани с Брандо, е печално известната сцена от филма "Последно танго в Париж", в която актьорът намазал с масло актрисата Мария Шнайдер преди предполагаемото насилие.

Марлон Брандо и Мария Шнайдер в кадър от филма “Последно танго в Париж“.

По-късно Брандо е обвинен в насилническо поведение, тъй като сцената не била предварително включена в сценария, а била негова импровизация, за която Шнайдер не била предупредена.

Необичайните фетиши на холивудската легенда

Особено странно разкритие идва от Долорес Уолф, съпруга на музикалния изпълнителен директор Бърни Уолф. Тя споделя с Гробел за смущаващ инцидент на холивудско парти, при който Брандо проявил необичаен интерес към носа й. Долорес си спомня:

"Брандо продължаваше да ме следва, приближаваше се, зяпаше, без да казва нищо. Това ме караше да се чувствам неудобно. Накрая той каза: 'Госпожо Уолф, вие сте очарователна за гледане, но вашият нос, какво бих искал да направя с вашия нос.'"

В отговор на това странно изявление, Долорес, тогава около 30-годишна, не се уплашила, а отговорила остроумно:

"Господин Брандо, въпреки че ноздрите ми са разширени, освен ако не сте много слабо надарен, няма нищо, което бихте могли да направите с носа ми, което вече да не е било направено."

Свидетелства от близки на актьора

Пат Кокс, която имала романтична връзка с актьора Уоли Кокс (близък приятел на Брандо), също споделя своите впечатления за известния актьор:

"Марлон е лъжец... той е разрушителен. Ако една жена не легне с него, той мисли, че е лесбийка. Той има нужда да бъде гален, не да му казват какъв велик актьор е, а какъв велик човек е."

Пат разкрива и друг необичаен факт: след смъртта на Уоли Кокс през 1973 година, Брандо запазил част от пепелта му и отказал да я върне. Тя казва:

"Опитах се да го съдя, за да си я върна, но нито един адвокат не искаше да поеме случая. Никой не иска да съди Брандо."

Психологическата интензивност на срещите с Брандо

Дори в сънищата си Гробел усещал мощното психологическо въздействие на актьора. В дневниците си той описва сън, в който се среща с Брандо:

"Сънувах, че се спънах пред него. Той не каза нищо. Последвах го в тъмна стая с възглавници. Седяхме в мълчание. Чувствах се, сякаш интервюирам призрак. Или се опитвам."

Въпреки богатия си опит с холивудски знаменитости, Гробел признава, че Брандо е останал най-неуловимата личност, която някога е интервюирал. Очертавайки портрет на един гениален, но дълбоко противоречив човек, чиито тайни продължават да ни вълнуват и след смъртта му, той заключава:

"Винаги имаше нещо непознаваемо в него. Нещо, дебнещо под мълчанието."